Селско въстание в Англия се състоял между 30 май – 15

Селско въстание в Англия се състоял сред 30 май – 15 юни 1381 година Той стартира в графствата Кент и Есекс и се разраства, когато и двете размирен групировки потеглят към Лондон, като по пътя си нападат градове и села. Те особено се насочват към домовете на благородниците и даже атакуват укрепления като замъка Рочестър, където освобождават всички пандизчии, затворени вътре. В Кентърбъри те настояват архиепископът – който считат за подстрекател на тяхното подтисничество – да бъде заменен.

Докато вървят към столицата, бунтовниците натрупват голяма поддръжка, частично заради боязън – те заплашват да унищожат домовете на хората, в случай че не се причислят към тях – само че също и заради групов яд против държавното управление. Те доближават Лондон към 11 юни и атакуват предградията на града като Ламбет, където унищожават големи количества държавни записи.

Ричард II, който е единствено на 14 по време на протеста, изпраща известие до бунтовниците с питане за повода за гневната им реакция към короната и държавните чиновници. Според хрониката „ The Anonimalle Chronicle “ те отговaрят, че желанието им е „ да го спасят и да унищожат предателите на кралството и неговите лични “. Ричард се съгласява да изслуша недоволствата им в Блекхийт на идващия ден, в навечерието на празника Корпус Кристи (12 юни). Тъй като излиза наяве, че бунтовническите сили – възходящи с всеки ден – съставляват опасност за сигурността на краля, Ричард се укрива в Лондонската кула дружно с ужасения ковчежник Робърт Хейлс и архиепископа на Кентърбъри Саймън Съдбъри (и двамата други мъже също са мишени).

Ричард II гледа гибелта на Уот Тайлър, водачът на въстанието

Докато баржата на Ричард се доближава до Ротерхите, с цел да се срещне с участниците в протеста, той е посрещнат от хиляди въоръжени бунтовници – плашещо представление (на главната картина най-горе). От едната страна на реката има 50 000 бунтовници от Кент, а от другата страна – още 60 000 от Есекс. Неподготвени за такава многолюдна среща, съветниците на краля молят Ричард да се отдръпна – и кралската баржа бяга.

Бунтовниците са обезумели още от идването си и прибързаното тръгване на Ричард единствено прибавя масло в огъня. На 13 юни те нанасят най-вече вреди в акцията си до момента, унищожавайки имуществото – най-важното е Савойският замък на Йоан Гонт, третият наследник на умрелия Едуард III и чичото на сегашния крал Ричард II. Бунтовниците убиват чужденци – изключително фламандците – и тези, облечени в ливрея (нещо като корпоративна униформа), забождайки отсечените им глави на шипове.

В последна сметка Ричард се съгласява да се срещне още веднъж с тях, с цел да чуе изискванията им в Майл Енд, само че когато напуща Лондонската кула, група от бунтовници съумява да влезе и да отвлече Саймън Съдбъри и Робърт Хейлс от Кулата, дружно с брат Уилям Апълтън, доктор на работа при Джон Гонт. Всички мъже са екзекутирани по свиреп метод на Тауър Хил. Имаше обаче един оцелял; младият Хенри Болингброк, синът на Гонт, за който се твърди, че се скрива в долап, до момента в който бунтовниците тършуват в Кулата. (Ако беше хванат, надали в миналото щеше да стане крал Хенри IV 18 години по-късно.)

В последна сметка, на друга среща – на 15 юни в Смитфийлд – протестът завършва след препирня сред един от водачите му Уот Тайлър и кмета на Лондон Уилям Уолуърт. След схватка Уолуърт убива Тайлър и бунтовниците се разпускат, след което са преследвани и давани за неприятен образец през идващите седмици и месеци.

Произходът на протеста се корени в парламентарно заседание, извършено през 1380 година в Нортхамптън. Напрежението сред Йоан Гонт и жителите на Лондон към този момент е огромно, откакто той заплашва лондонския свещеник и се меси в градските и комерсиалните каузи. Поради тази причина Народното събрание се организира в Нортхамптън, а не в Уестминстър. Там излиза наяве, че короната е в нестабилно финансово положение. Французите и испанците заплашват бреговата линия и незабавно са нужни средства за отбрана както на страната, по този начин и на значими военни гарнизони като Кале. Решено е, че би трябвало да се приложи нов налог – и най-голямата тежест би трябвало да поемат хората от работническата класа. Данъкът е повишен до три пъти естествения си размер; три гроути за всяко лице на възраст над 15 години.

Първоначално парите би трябвало да бъде събрани на две талази: първата при започване на пролетта и втората през лятото. Но ковчежникът Робърт Хейлс упорства за едно всеобщо събиране. Това неизбежно довежда до конфликти и принуждение – реакцията е толкоз огромна, че правосъдните реализатори бягат от градовете или даже отхвърлят да събират налога от боязън за живота си. По-радикалната реакция стартира в град Брентвуд в Есекс, когато хората заплашват събирача Джон Бамптън, който бяга назад в Лондон.

Фракцията на Кент, водена от Уот Тайлър, възпламенява обществен дом, ръководен от фламандски дами на Лондонския мост. След като са влизат в града, те събират още хора и нахлуват в скъпи за града здания.

Най-много вреди, нанесени в Лондон, са на двореца Савой, дома на Джон Гонт, който е една от главните им цели. За благополучие на Гонт по това време той не е вкъщи, а договаря с шотландците в Беруик. Въпреки че бунтовниците са ориентирани към Гонт, той в действителност не е взел участие в повишението на налога, защото по време на Парламента през 1380 година той е бил на път на юг от Шотландия и идва едвам след съглашението. Това обаче е опцията на елементарните хора в Лондон да си отмъстят за отношението му към тях в предишното.

Голяма част от вредите, нанесени по време на протеста, са наложени от опортюнисти. Лондонските бунтовници нахлуват в Савой и запалват вещите на Гонт, предизвиквайки голям пожар. Смисълът на сечта е да се покажат на богатите границите на властта им, само че някои бунтовници, погрешни на идеята, се стремят да изпълнят джобовете си. Докато се пробват да се измъкнат, натоварени с благосъстояние, те нападнати от останалите и неотложно екзекутирани, тъй като не остават правилни на идеята.

С разпалването на огъня в Голямата зала, група от към 30 бунтовници отива да изследва в избите, където се натъква на виното на Гонт. Зарадвани от откритието си, те вършат празненство и се напиват. Междувременно в Залата са донесени две бурета. Бунтовниците считат, че те са цялостни със злато, само че в действителност те са цялостни с барут. И, когато той се възпламенява, буретата се взривяват, разрушавайки стените на двореца и по-късно постройката изцяло. За смут на бунтовниците кладата може да се види в цялостен Лондон…